Особености при стрелба в планината

Увеличаването на привържениците на подборния отстрел естествено повиши интереса както към нарезните оръжия и мунициите им, така и към спецификата на тяхната употреба особено в планински условия. От своя страна, това постави ловците пред необходимостта от известно разширяване на някои познания от областта на балистиката. Това не означава провеждането на курсове по приложна балистика, а само запознаване (и то в популярен вид) с някои понятия и явления от нейната област. Липсата на такъв, макар и малък обем от познания винаги води до неефективна стрелба и отрицателни емоции.

Понякога при употребата на отлично, напълно подходящо за телосложението на даден ловец оръжие и съответно качествени муниции, точните дотогава изстрели в равнинна местност досадно се заменят с неточни при стрелба в планината. Причините за това неприятно явление не трябва да се търсят в оръжието и мунициите или в майсторството на стрелеца, а единствено в неговата теоретична неподготвеност за стрелба в планински условия. В такива условия съществуват редица фактори, които влияят отрицателно върху точността на изстрела. Без да обръщаме внимание върху всички тях, тук ще насочим вниманието на ловците само върху най-съществените.

Една от основните причини за неефективен изстрел е почти винаги неправилното (най-често окомерно) определяне на стрелковата дистанция, а следователно и неточната настройка на мерните прибори, които в повечето случаи са оптически. Причините за това неточно окомерно определяне на разстоянието до целта са следните:

1. Целта изглежда по-близко отколкото е в действителност, когато:

а) въздухът е чист и незапрашен;
б) слънцето е зад стрелеца;
в) целта се намира под стрелеца;
г) целта е едра;
д) фонът зад целта е светъл.

2. Целта изглежда по-далеч отколкото е в действителност, когато:

а) времето е мъгливо;
б) целта е тъмно оцветена;
в) слънцето е пред стрелеца;
г) целта се намира над стрелеца;
д) фонът зад целта е тъмен.

Друга и то особено важна причина за неточна стрелба в планината е неотчитане влиянието на "ъгъла на мястото на целта" върху действителното разстояние до целта. Във всички случаи, дори и при абсолютно прецизно определяне на разстоянието до целта, пренебрегването на влиянието, което "ъгълът на мястото на целта" оказва върху това разстояние, когато се настройва оптическият прицел според него, т. е. когато се задава ъгълът на изхвърляне (на куршума), се стига до неточен изстрел.

При "ъгъл на мястото на целта" над 16 градуса по абсолютна стойност (независимо дали положителен или отрицателен "±") траекторията на куршума се "изправя". Колкото по-голям е този ъгъл, толкова "по-изправена" става траекторията на куршума и той попада по-високо от точката на прицелване, а при по-дълги стрелкови дистанции - и над нея. Причината за "изправянето" на траекторията е чувствителното изменение на ъгъла, под който действа силата на земното притегляне по отношение на линията на изхвърляне на куршума.

Веднага след излитането на куршума от цевта върху него започват да действат съпротивлението на въздуха и главното в случая земно притегляне, под чието влияние той започва да се снишава (пада). Големината на снишаването (падането) към земята зависи от времето на полета на куршума и ъгъла, който сключва линията на изхвърляне по отношение на линията на прицелване. Тъй като ъгълът между линията на прицелване и хоризонта на оръжието е много малък, тук той се пренебрегва, поради което се приема, че земното притегляне става към линията на прицелване при стрелба в равнинна местност. При стрелба в планината обаче поради увеличаването на ъгъла между хоризонта на оръжието и линията на прицелване (а земното притегляне продължава да действа перпендикулярно на хоризонта на оръжието), силата на земното притегляне е под ъгъл по отношение на линията на изхвърляне, в резултат на което траекторията на куршума се "изправя".

Тук няма да бъдат разглеждани другите фактори, които оказват влияние върху образуването на всяка траектория, а читателското внимание ще бъде насочено само върху влиянието, което оказва "ъгълът на мястото на целта" при образуването на траектории в планината. Там това влияние е чувствително, защото ъгълът на изхвърляне много често надхвърля 16 градуса. Изправянето на траекторията нараства с увеличението на ъгъла на изхвърлянето (който е свързан с "ъгъла на мястото на целта") - факт, забелязван от много ловци. Когато изстрелът е насочен вертикално (спрямо хоризонталната равнина, на която се намира ловецът) надолу или нагоре, траекторията на куршума се превръща дори в права линия. Това нагледно потвърждение на твърдението, че траекторията на куршума се "изправя" с увеличаване на "ъгъла на мястото на целта", е толкова убедително, че не се нуждае от изчислителни доказателства.

Изход за преодоляване на неточността на изстрела при изправените в планински условия (наложени от надхвърляне на 16 градуса на "ъгъла на мястото на целта") траектории на куршума е използването на публикуваните от изследователски институти таблици с коригиращи "стрелковата дистанция" коефициенти. Нещо повече. Тези таблици са съставени с помощта на прецизни изчисления и проверени чрез тестове, благодарение на което в тях са отчетени влиянията и на други фактори върху траекторията, като въздушно съпротивление, степен на разреденост на въздуха и пр.

Тук на вниманието на нашите ловци е представена американска таблица с корекционни коефициенти за стрелковата дистанция в зависимост от "ъгъла на мястото на целта".

Определянето на реалната стрелкова дистанция до целта се извършва прецизно с помощта на оптичен далекомер (или бинокъл със скала за отчитане на разстояния), а "ъгълът на мястото на целта" - с помощта на ловен далекомер, отчитащ този ъгъл, или със специално изработен за целта прибор (на базата на транспортир). Не е от значение дали измереният ъгъл е отрицателен или положителен.

С така измерените реални величини се търси корекционният коефициент за стрелковата дистанция, чиято коригирана стойност се нанася на оптическия прицел. За тази цел от първата колона на таблица 1 (в която са нанесени стойностите на "ъгъла на мястото на целта" в градуси) се търси същият или най-близо до него "ъгъл на мястото на целта", срещу който във втората колона е поставен корекционният коефициент, с който се разделя отчетената реално стрелкова дистанция, за да се получи коригираната такава.

Пример:

До целта по права линия е отчетено с помощта на далекомер разстоянието 130 м, а "ъгълът на мястото на целта" е 36 градуса.

От таблицата най-близо до отчетения "ъгъл за мястото на целта" е ъгълът от 35 градуса, срещу който е поставен корекционен коефициент - 1,22.

Коригираното прицелно разстояние, което ще трябва да бъде нанесено на оптическия прицел, е:

Р = 1,22 / 130 = 106,55, което закръгляваме на 100 м.

Следователно на оптическия прицел разстоянието до целта ще бъде 100 м. След тази корекция вертикалното отклонение на куршума от целта ще бъде в границите на около ± 3 см, което е напълно приемливо при ловната стрелба.

Преди провеждане на ловен излет в планината е добре всеки ловец със собственото си оръжие да проведе подобен тест, при който да се променят както стрелковите дистанции, така и ъгълът на мястото на целта. При провеждането на такъв тест се добива навик да се определя стрелковата дистанция и ъгълът на мястото на целта с помощта на притежаваните прибори. Освен това се проверява и в каква степен предлаганите корекционни коефициенти отговарят на неговите изисквания за точност.

Корекционен коефициент на стрелкови дистанции
в зависимост от "ъгъла на мястото на целта"

Към съдържанието