За естетическите качества на ловните оръжия

 

 
 

 

 
Ефективността на различните видове ловни оръжия в някаква степен е позната на всеки, имащ отношение към употребата им. Не по-маловажна е и естетическата им оценка. Възприемането на ловната пушка и като предмет на изкуството започва с анализа на употребените материали, технологията на изработването и украсата на металните и дървени детайли. От такава оценка въз основа на традиционните изисквания или подчинена на някаква мода можем да ги разделим с известна уговорка на такива, изработени главно на ръка, доколкото това е възможно, за прецизен инструмент като ловното оръжие, и масово произвеждани, главно на поточната линия в съответния завод. Докато първите се произвеждат от няколко до няколко десетки на година, вторите са в серии от няколко десетки хиляди. В първите има нещо, което ги свързва с ювелирните изделия плюс перфектната работа, вложена за изработването на свръхпрецизен музикален инструмент. Специалисти, способни да изработят подобно изделие, има във Ферлах - Австрия, където някои от домашните производители в продължение на единадесет поколения влагат умения и артистични заложби в оръжейното производство. Също така в Сент Етиен, Лиеж, Зул, Ригби и т.н. Всички тези паметници на приложното изкуство от най-високо качество нямат нищо общо с уникатите на африканския домашен майстор или подобията им, изработени в Пущунските работилници.

Формата и украсата на масовите оръжия се проектират съобразно традицията, естетичните закони на съответната епоха и технологичните възможности на фирмата производител. Възможни са и заемки от далечни производства. Например "Берета" е привлякла за модела си "Урика" дизайнерската автомобилна фирма "Джуджаро дизайн" с аргумента, че естетическите закони на една епоха могат да се открият претворени в изделия от различен вид. Естествено, предпочитани са дизайнери ловци или такива с опит в стрелковите спортове. На това изискване се подчинява и фирмата "Уинчестър", която премества дизайнерско-конструкторското си бюро от Кънектикът, където са заводите и, в Юта, където условията за лов и ловната традиция са по-добри. Там авторите на моделите веднага могат да тестват оръжията си в реални условия. Отново искам да подчертая, че това не се отнася до произвежданите с хиляди оръжия за масовия потребител. Ще сгрешим обаче, ако изключим от тази група ловните оръжия от среден клас, съчетали в себе си хармонията на формата, високата ефективност при грамотна употреба и дългия живот - резултат от вложените отлични материали и технологии. За пример е достатъчно да споменем студеното изковаване на цевите за ловни оръжия. Тази революционна технологична стъпка е гаранция за дълъг живот на гладкоцевната ловна пушка и карабина от среден клас. От стотиците модели, сътворени след 1879 г., когато Когсуел и Харисън създават безкурочната си пушка "Виктор", до днес, през първото оръжие с ежектори от 1888 г. до двуцевката с един спусък и знаменития им модел "Космос", стрелящ с различни номера сачми и куршуми, са останали няколко десетки имена, даващи образа на ловното оръжие. Вече не е необходима професионална оценка като тази на махараджата на Джохар, на Джон Хънтър или на Хемингуей, за да са наясно всички с качествата на ловните оръжия.

 

 

Част от хората са напълно лишени от възможността да оценяват красотата на видяното, но за щастие те са малко. За да се усети изяществото на произведеното за стотици часове работа ловно оръжие, не е необходима подготовка. Достатъчно е да имаш очи и да не си предубеден.

Еднопатронната карабина на Артур граф Херен, при произнасяне името на конструктора, се превръща в оръжие за господари, което не е много далеч от истината, защото за притежаване то и са положили не малко усилия четирима руски велики князе, немски херцози, самият немски император и още цяла тълпа аристократи с по-нисък ранг. Изящното и удобно оръжие, при дължина на цевта 60 см, има обща дължина само 93 см. За сравнение, полуавтоматична съвременна карабина с подобна цев е дълга около 120 см. Формата на приклада и полуложата, както и украсата, типична за всеки отделен екземпляр, се подбират според изискванията на бъдещия собственик. Между двете световни войни са произвеждани само 700 екземпляра годишно. За зареждане на карабината се натиска лостът в предната част на спусковата скоба и заедно с нея надолу се спуска и затворният блок, в който е монтирана само иглата. Солидната цевна кутия е висока само 54 мм. След вкарване на патрона и връщане на скобата в изходно положение, за да се произведе изстрел, се избутва напред лостът, разположен зад спусъка. Оръжието има нормални мерни прибори и възможност да се монтира оптика. Стреля само с патрони, подобни на руския Мосин и на познатия у нас Манлихер 8 мм с ранд на дъното. Естествено, първите са били предназначени за чернобарутни патрони. Работи и с боеприпаси с налягане до 3800 бара. Изработва се със спирални и плоски пружини. На "Ива 1944" е показана пушка, която стреля и с африканския патрон ,500Н.Е.


В момента се отчита нараснал интерес към еднопатронни оръжия. В масова употреба са мощните патрони за среден лов до .30Р Блазер. Патентованата през 1880 г. конструкция живее над 120 години и след 1947 г. цялото оръжие или негови възли се произвеждат от немски, австрийски и швейцарски фирми. "Кристи" в Англия продава запазена карабина за 30 000 долара.

"Хайм" произвежда в Германия дрилинги и щуцери от началото на 20-ти век, включително и за кал. .600, които събират двата куршума в кръг 40 мм. Подобно постижение има и "Меркел" с щуцери кал. .577 и .600, с 15% по-скъпи от по-тънките калибри. Само "Холанд-Холанд" произвежда елитен щуцер за калибър .700. Подобна конструкция на доста по-достъпна цена произвежда "Хамбруж -Ферлах", но и при такова изпълнение един патрон има цена 50 долара. Цевите са от стомана "Бьолер-суперблиц", която превъзхожда над два пъти руската стомана за цеви 50А. Със същата стомана работи и британската фирма "Джон Ригби".

На фона на постепенното утвърждаване на световните оръжейни фирми, сензация е просперитетът на италианската фирма "Фамарс" на Абиатико и Салвинели, в която талантът на гравьора Абиатико, издал ръководство за гравиране на оръжия, се съчетава с възможностите на техническия гений Салвинели. От 1970 г., когато е първата им изява във Флоренция, досега няма световно изложение, където изделията им да не диктуват с върховите си постижения новия поглед и естетически закони чрез моделите "Зевс", "Трибют" и "Венус", с африканските си щуцери и карабините "Антарес". Африканските им експреси са с калибри включително 0,600 Н.Е., и ход на ударника само 6 мм. Това не се среща и при най-качествените модерни ловни карабини.

Към съдържанието